Помня мига, в които почувствах сърцето си живо

Туптеше както никога

Беше намерило сродна душа

Човек, който ценеше живота и се радваше на всеки миг,

 защото можеше  да бъде последен.

Следваха прекрасни моменти, когато двете души

бяха една и никой не  можеше да ги раздели

Те се рееха като птици свободни

и се радваха на своите откраднати срещи .

Съществуваха само те и тяхната любов

Така изминаха щастливи месеци, години .

Тя се бореше за тяхната любов и не видя как той се променя

Последва най-прекрасния миг от нейния живот

Мъжът който тя обичаше я моли да сподели живота му .

думите му се лееха от неговата уста

и тя беше най щастливата жена на света.

Но нещо се промени!!!

Мъжът до нея беше престанал да усеща живота във вените си

и не искаше вече да лети с нея.

Малко по малко тя загуби блясък с очите си

Но любовта и към него беше много силна ,защото вярваше ,

че той пак ще погледни в очите й и ще й каже “ОБИЧАМ ТЕ”

и ще полетят както някога.

И няма да има значение кога, къде, просто ще се радват на живата

защото още утре един от тях може да го няма и какъв ще е смисъла .

След това остава въпроса Защо? Защо?

понякога се чудиш дали тази битка си струва, скъпоценните мигове са всички изгубени в теснотата.

Изплъзват се и нищо не както изглежда.

Има гласове които искат да бъдат чути ,толкова много имат да кажат, но не откриват думите. Някога любовта е била по дива от вятъра

тогава се вслушай в сърцето си ,то ще ти каже как да постъпиш и кой път да поемеш